Отказът на Макрон и НАТО подразниха Тръмп, който го дефинира като „една наистина глупава грешка“

Изненадващ момент имаше в началото на третата седмица на война в Иран, отбелязват Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве, пише БТА.

В понеделник президентът на САЩ Доналд Тръмп подкани други страни да участват заедно с неговата страна в мисия за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Ормузкия проток. Американският лидер подчерта, че други страни трябва да се включат бързо и с ентусиазъм в усилията на САЩ за възстановяване на движението по тази ключова за света морска артерия. Тръмп все пак подчерта, че принципно страната му може и сама да се справи с тази задача, но добави, че останалите страни от НАТО би трябвало да скочат и да помогнат на САЩ, защото САЩ им помагат от години. Той изтъкна също, че степента на ентусиазъм от страна на останалите съюзници от Алианса, е от значение за него. Тръмп намекна, че някои страни вече са готови да помогнат на САЩ, но така и не ги назова поименно.

„Това е наистина една невероятна молба от страна на Тръмп“, коментира Филип Гордън, бивш съветник по националната сигурност на бившата американски вицепремиерка, демократката Камала Харис, а днес експерт от мозъчния тръст „Институт Брукингс“, съобщи Франс прес. Според Гордън това искане за помощ идва след месеци, в които Тръмп упражняваше натиск над съюзниците си чрез налагане на мита, критикуваше енергично НАТО, заплашваше териториалната цялост на една страна членка на алианса – Дания, омаловажаваше жертвите, понесени от европейските страни във войната в Афганистан. „Представете си, че сте европейски лидер. Как ще обясните на сънародниците си, че трябва да се ангажират в една мисия, в която има риск за човешкия живот и то по призив на един президент, който не престава да обижда и принизява страната ви от 15 месеца“, каза Гордън.

Според Ерван Лагадек, преподавател в университета „Джордж Вашингтон“, САЩ заедно с Израел започват едностранно една война срещу Иран, без да се допитат до съюзниците и сега се надяват, че съюзниците ще дойдат, за да отстранят причинените от войната щети. В допълнение НАТО няма толкова военноморски средства и по ирония на съдбата тези средства бяха досега предназначени да бъдат разгърнати в района на Арктика, за да бъдат успокоени амбициите на Тръмп спрямо датската територия Гренландия, казва експертът.

Никой от европейските съюзници на САЩ не скочи да помага на Тръмп в Ормузкия проток, така че Тръмп нямаше възможност изобщо да измерва степента на ентусиазма им, допълва Франс прес. Отказът на съюзниците от ЕС дойде след среща на външните министри на страните членки на евроблока, състояла се в понеделник. След края ѝ дипломат номер едно на ЕС Кая Калас заяви, че министрите са отхвърлили като възможност идеята за разгръщане на европейската мисия „Аспидес“ в Ормузкия проток, обобщават Франс прес, Ройтерс, ДПА и „Евронюз“. „За момента няма желание да се променя мандатът на „Аспидес“, допълни Калас.

Тази военноморска мисия на ЕС наброява три военни кораба, които са разгърнати в Червено море, за да защитават търговски кораби от атаките на йеменските бунтовници хуси, които са съюзници на Иран в така наречената „Ос на злото“. В допълнение европейските съюзници не са показали готовност и за промяна на другата си военноморска мисия – „Аталанта“, която се бори срещу пиратски набези в Африканския рог и в западната част на Индийския океан.

Но все пак остана загадка каква е позицията на Франция по въпроса, след като външният ѝ министър Жан-Ноел Баро избегна да коментира пред журналисти след срещата на външните министри в понеделник темата за искането на Тръмп, отбелязва „Юрактив“. Относно Ормузкия проток и цялата близкоизточна ескалация дипломат номер едно на Франция е оставил водещата роля в коментарите и реакциите на френския президент Еманюел Макрон, който в началото на втория мандат на Тръмп миналата година се похвали, че знае как да казва истината по даден въпрос директно и смело на американския лидер и той да я приема, уважавайки смелостта на събеседника си.

На 9 март по време на визита в Кипър Макрон спомена за международна мисия, която да има чисто отбранителен характер с цел отваряне на Ормузкия проток, но не уточни каква роля би могла да играе мисията „Аспидес“ в тези усилия. Тогава обаче Макрон каза, че подобна международна мисия може да има едва след излизане от „най-горещата фаза на конфликта“. Още на 3 март в реч пред сънародниците си, посветена на конфликта в Иран, Макрон заяви, че иска да изгради коалиция, за да бъде възстановен и обезопасен морският трафик, от Залива до Суецкия канал, припомнят Франс прес, „Фигаро“, Бе Еф Ем Те Ве и специализираното издание „Мер е Марин“. Споменаването на тази коалиция от Макрон още на 3 март напомни на мнозина, че той заедно с британския премиер Киър Стармър са съинициатори на друга коалиция - „Коалицията на желаещите“, която действа в подкрепа на Киев от година. Така че се появиха хипотези, че може би Франция, съзидателката на коалиции в подкрепа на съюзници, ще е сред страните, които сега ще с ентусиазъм ще откликнат на призива на Тръмп за помощ.

Самият Тръмп заяви пред френската медия Ел Се И в понеделник: „Мисля, че Макрон ще ни помогне“. Той каза, че е разговарял с френския лидер по телефона и че в резултат на разговора би му дал "оценка 8 от 10 възможни". „Не беше перфектно, но това е Франция. Не очаквам от Макрон да бъде перфектен“, заяви Тръмп за Ел Се И. Това наведе още повече на мисълта, че Макрон ще подкрепи по някакъв начин призива на Тръмп макар и не в исканите от него мащаби.

Тези хипотези бяха попарени вчера, когато Макрон ясно заяви, че и дума не може да става Франция да се ангажира в операции по обезопасяване на Ормузкия проток в настоящия контекст на бомбардировки, предадоха Франс прес, Ройтерс и Бе Ем Ем Те Ве. Но след като ситуацията се успокои, Франция би могла да участва в ескорти на кораби в този стратегически морски път, допълни Макрон. „Ние не сме страна в конфликта и следователно Франция няма никога да вземе участие в операции за отваряне или освобождаване на Ормузкия проток в настоящия контекст“, подчерта Макрон. „Но ние сме убедени, че когато ситуацията се успокои, тоест когато бомбардировките спрат, ние сме готови, с други страни, да поемем отговорност за установяване на система на ескорт от военни кораби на петролни танкери и контейнеровози в протока“, каза той. Тази работа предполага дискусии, процедури по комуникация и обмен на информация, за да се избегнат проблеми с Иран, каза още той. Макрон допълни, че в тази насока вече е имало дискусии с Индия и няколко европейски или регионални партньори, но изтъкна, че рамките на операцията „Аспидес“ не трябва да бъдат разширявани.

Отказът на Макрон, в допълнение на общия отказ от страна на ЕС, и на конкретните откази от страна на редица държави, като Германия и Великобритания, подразниха американския лидер, който ги дефинира като „една наистина глупава грешка“, предадоха световните агенции. В „Трут соушъл“ Тръмп написа, че няма повече нужда от тяхната помощ“ за обезопасяването на Ормузкия проток и спомена, че освен съюзниците от алианса, Япония, Южна Корея и Австралия също са отказали да помогнат, предаде Франс прес.

„От дълго време разправях, че се чудя дали НАТО някога ще бъде там (в близкоизточната ескалация) до нас. Така че това беше голям тест, защото ние не се нуждаем от тях, но те трябваше да бъдат там“, настоя Тръмп и по време на брифинг в Овалния кабинет на Белия дом. „Ние помогнахме на Украйна, а те не помагат с Иран, а всички признават, че Иран не трябва да има ядрено оръжие“, каза Тръмп. „Това е много лошо нещо за НАТО“, добави той и подчерта, че смята, че САЩ не са били длъжни да помагат на Европа за Украйна, предаде Франс прес. Попитан за намеренията му относно трансатлантическия отбранителен съюз, чийто стълб са САЩ, републиканецът заяви: „Нямам нищо конкретно предвид“, но спомена за размисъл относно разходите, които САЩ правят за НАТО, отбелязва агенцията.

Що се касае до отказа от страна на френския президент, Тръмп каза, че изобщо не приема мнението му, защото Макрон скоро няма да заема поста си, припомнят Бе Еф Ем Те Ве и Франс прес. По този начин Тръмп визираше за пореден път, че догодина във Франция ще има президентски избори и на тях Макрон по конституция няма право да се явява. Подобни коментари Тръмп направи по адрес на Макрон и във връзка с позициите на френския лидер за Гренландия.

Има ли основание Тръмп да се гневи толкова на френския лидер заради отказа му да откликне на призивите му за помощ сега. Франция всъщност вече заяви ясно готовност да помага в засегнатия от ескалацията регион. Още на 2 март френският външен министър Баро каза, че Франция е готова да участва в защитата на страните от Персийския залив и Йордания, станали мишена на удари от Иран, "в съответствие със споразуменията, които я обвързват с нейните партньори и с принципа на колективната самоотбрана“, припомня „Фигаро“. „Към приятелските страни, които бяха умишлено атакувани от ракетите и дроновете на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и въвлечени във война, която не са избирали - Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Ирак, Бахрейн, Кувейт, Оман и Йордания - Франция изразява пълната си подкрепа и солидарност. Тя е готова да участва в тяхната защита“, каза на пресконференция тогава Баро.

Ден след това Макрон в телевизионното си изявление към сънародниците си ясно даде да се разбере, че Иран носи основната отговорност за настоящата война. Тази отговорност, според френския лидер, произтича от опасната иранска ядрена програма и от заповедта, която режимът в Техеран е издал към иранските сили за сигурност да стрелят по собствения си народ по време на големите януарски протести. Но Макрон също така заяви, че „САЩ и Израел са решили да започнат военни операции срещу Иран в разрез с международното право – нещо, което ние не можем да одобрим“, посочват Франс прес, „Брют“ и Бе Еф Ем Те Ве. „Но си остава факт, че историята не оплаква никога палачите на собствения си народ“, добави Макрон и подчерта, че никой от ликвидираните сега в Иран отговорни представители няма да бъде съжаляван.

Когато Кипър се оказа също косвена жертва на ескалацията, Макрон посети тази страна в знак на солидарност с нея и изпрати френския самолетоносач „Шарл де Гол“ в Източното Средиземноморие. Именно по време на визитата си в Кипър и после по време на среща с военните от „Шарл де Гол“ Макрон изтъкна каква подкрепа оказва Франция на съюзниците от региона, припомнят специализираното издание „Зон милитер“, както и Франс прес, Бе Еф Ем Те Ве и „Евронюз“. „Френското присъствие, което ще бъде разгърнато от Източното Средиземноморие до района край Ормузкия проток, включва 8 фрегати, 2 амфибийни хеликоптероносача и нашия самолетоносач“, уточни Макрон. Към това може да се добави и ядрената подводница, включена в авионосната ударна група, както и спомагателния кораб „Жак Шьовалие“. В допълнение и многоцелевата фрегата „Лангдок“ вече също е разположена в Източното Средиземноморие, малко преди пристигането там и на „Шарл де Гол“ със своя ескорт, съставен от фрегата за противовъздушна отбрана и от 2 многоцелеви фрегати. Още на 6 март за региона отплава от Франция и амфибийният хеликоптероносач „Тонер“ заедно с фрегатата тип „Курбе“, пише „Зон милитер“.

Франция оказва дипломатическа и военна помощ на страните от Близкия изток, засегнати косвено от конфликта. Някои от тях, като ОАЕ, поискаха директно помощ от Париж за укрепване на отбранителните си способности срещу атаки с ракети и дронове, посочва „20 минют“. В Съвета за сигурност на ООН на 11 март Франция беше съвносител на резолюция 2817, с която се осъждат твърдо ударите на Иран срещу нейни съседи в Залива. Париж подкрепя и засилването на санкциите на ЕС срещу Иран, по-специално тези в отговор на нейните дейности в ядрената сфера и за дестабилизиране на региона. На 15 март френската министърка на въоръжените сили Катрин Вотрен заяви пред „Журнал дю диманш“, че френски изтребители „Рафал“ са изпратени да патрулират над територията на ОАЕ и да прехващат ирански дронове. Пак на 15 март Макрон заяви, че е призовал президента на Иран Масуд Пезешкиан за незабавен край на атаките срещу страни от Близкия изток, извършвани пряко от Иран или от негови регионални проксита, предаде „Франс 24“.

На 12 март Франция даде и първа жертва във войната в Близкия изток. Френски войник беше убит, а шестима френски военнослужещи бяха ранени при атака с дрон в Иракски Кюрдистан. Дронът е поразил там кюрдската база „Мала Кара“, в която са били разположени френските военни. В тази част на Ирак има и американски, британски и италиански военни, разположени там в рамките на антиджихадистката коалиция срещу „Ислямска държава“ още през 2014 г., припомня Франс прес. Френските военни, които бяха атакувани на 12 март, са били ангажирани в обучение на местни военни в борбата срещу тероризма. Заради това те си навлякоха заплахи от иракски проирански групировки. Според Макрон войната в Иран не оправдава подобни атаки срещу френските интереси в региона. Той изтъкна, че всички френски действия в региона от началото на конфликта имат изцяло отбранителен характер, посочва Франс прес.

Франция има военни в бази в ОАЕ, Ирак и Сирия. По базите в ОАЕ също бяха извършени атаки, които не взеха жертви. Но Франция присъства със 700 военни и в многонационалните сили на ООН в Ливан и ситуацията в тази страна по традиция винаги е интересувала Париж. Сега конфликтът в Иран се разшири и в Ливан, след като оттам подкрепяното от Техеран шиитско движение „Хизбула“ – друг член на "Оста на злото" - започна да обстрелва Израел в знак на солидарност с Иран. В отговор Израел започна нова кампания на въздушни удари и на ограничени сухопътни операции, което доведе до разселването на десетки хиляди хора и до стотици жертви на ливанска територия. Ливан поиска подкрепа от Франция. В отговор Франция обяви трикратно увеличение на хуманитарната си помощ за тази страна. На 12 март 2026 г. Париж достави 60 тона хуманитарна помощ на Ливан. Макрон обяви предоставянето на десетки бронирани транспортни машини и оперативна и логистична подкрепа за ливанските въоръжени сили, припомня Ройтерс. Франция планираше за 5 март и конференция в подкрепа на ливанската армия и на ливанската сигурност, но в крайна сметка тя беше отложена за април. Париж активно предлага посредничество за примирие между Израел и Ливан. Още на 5 март Макрон заяви в „Екс“, че е поискал от израелския премиер Бенямин Нетаняху да се въздържа от сухопътна офанзива в Ливан и да запази ливанската териториална цялост.

Същевременно американското издание „Аксиос“ написа, позовавайки се на трима източници, че френското правителство е изготвило проект на предложение за край на войната в Ливан, което изисква от ливанското правителство да предприеме безпрецедентната стъпка да признае Израел. Ливанското правителство е приело плана като основа за мирни преговори, силно обезпокоено, че подновената война може да съсипе страната, коментира американското издание. Според френското предложение Израел и Ливан ще започнат преговори с подкрепата на САЩ и Франция за „политическа декларация“, която трябва да бъде договорена в рамките на един месец. Преговорите ще започнат на ниво висши дипломати, преди да преминат към дискусии на ниво висши политически лидери. Френските власти искали разговорите да се проведат в Париж. „Политическата декларация“, която трябва да бъде договорена в рамките на един месец, ще включва първоначално признаване на Израел от страна на Ливан и ангажимент на ливанското правителство да уважава суверенитета и териториалната цялост на Израел. Израел и Ливан също така ще потвърдят ангажимента си към резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която сложи край на войната от 2006 г., както и към споразумението за прекратяване на огъня от 2024 година. Ливанското правителство ще се ангажира да предотвратява атаки срещу Израел, предприемани от ливанска територия и да приложи собствен план за разоръжаване на „Хизбула“ и за забрана на нейната военна дейност. Френското предложение предвижда ливанските въоръжени сили да бъдат разположени южно от река Литани. Паралелно с това Израел ще се изтегли в рамките на един месец от териториите, които е завзел от началото на настоящата война, съобщават източниците, цитирани от "Аксиос". Израел и Ливан ще се ангажират да използват механизма за наблюдение, ръководен от САЩ, за справяне с нарушения на примирието и с непосредствени заплахи. Мироопазващите сили на ООН в Ливан ще проверяват разоръжаването на „Хизбула“ южно от река Литани, докато коалиция от държави, упълномощена от Съвета за сигурност на ООН, ще наблюдава разоръжаването на движението в останалата част на Ливан. Предложението предвижда Ливан да заяви, че е готов да започне преговори за постоянно споразумение за ненападение с Израел. Такова споразумение трябва да бъде подписано в рамките на два месеца и ще сложи край на формалното състояние на война между двете страни, което продължава от създаването на Израел през 1948 г., пише още „Аксиос“. Споразумението ще задължи Израел и Ливан да решават споровете си по мирен път и да установят механизми за сигурност. След подписването на споразумението за ненападение Израел ще се изтегли от 5 позиции в Южен Ливан, които израелските сили контролират от ноември 2024 година. Последната фаза на френския план предвижда окончателно определяне на границата между Израел и Ливан, както и на границата между Ливан и Сирия, като това трябва да стане до края на 2026 година. Ливанският президент Жозеф Аун вече е назначил преговорен екип за евентуални разговори с Израел, допълва „Аксиос“. В събота обаче френският външен министър Баро заяви, че Франция няма никакъв план за Ливан, припомня Франс прес.

Заради ескалацията в Близкия изток Франция организира и видеоконферентна среща на Г-7, посветена и на темата за покачването на енергийните цени и на запасите от петрол и природен газ. След срещата Париж, който е ротационен председател на Г-7 увери, че парализата на доставките на петрол и природен газ от Близкия изток не е основание за вдигането на санкциите, наложени на Русия заради войната ѝ срещу Украйна. В същия ден 32 страни от Международната агенция по енергетика, базирана в Париж, се договориха да освободят 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви. Те ще бъдат предложени на пазара с цел противодействие на скока на цените заради войната в Близкия изток. Това беше приветствано от Г-7.

Мнозина анализатори подчертаха, че близкоизточната криза е засенчила темата за войната в Украйна. Именно за да докаже, че това не е така, на 13 март Макрон прие в Елисейския дворец за 12-и път украинския президент Володимир Зеленски и го увери, че нищо няма да отклони вниманието от войната в Украйна, както и, че цената на петрола сега не трябва в никакъв случай да заставя Запада да преразгледа санкционната си политика спрямо Русия. Тези уверения дойдоха в момент, в който САЩ, които са членове на Г-7, обявиха на 12 март, че разрешават до 11 април продажбата на руски петрол, превозван с кораби. Това беше възприето като известна победа за Русия, а Зеленски разкритикува този американски ход и каза, че чрез него в бюджета на Москва ще се налеят 10 милиарда долара, които тя ще похарчи за дронове и друго въоръжение, което после ще използва срещу Киев. Тези дронове ще бъдат използвани и срещу съседите на Иран, предупреди Зеленски. Украински специалисти впрочем отидоха вече в страните от Залива, за да споделят опита си в прехващането на дронове иранско производство, а Зеленски предложи да се развие тази превенция в сътрудничество с европейските страни, коментира Франс прес.

По време на визитата на украинския лидер в Париж Макрон го увери, че Украйна ще получи и обещания ѝ заем от 90 милиарда евро от ЕС. Засега Унгария се противопоставя на това, въпреки че принципно се съгласи още миналата година. Възраженията ѝ са свързани с ремонта на украински участък от петролопровода „Дружба“, по който Унгария получава руски петрол. Според украинските власти участъкът е бил повреден при руски удар. Будапеща обвинява Киев, че бави ремонта. Вчера обаче и по този въпрос беше постигнат напредък. ЕС предложи съдействие на Украйна в ремонта и Украйна прие офертата, което би деблокирало и отпускането на 90-те милиарда за Киев.

След срещата с Макрон в Париж Зеленски заяви също, че на Украйна е обещана тази година една батарея от новата френско-италианска система за противовъздушна отбрана „САМП/Т Ен Джи“. Тази система от ново поколение е способна да прехваща балистични и свръхзвукови ракети. Тя използва нов радар за целта и нови ракети „Астер 30 Б1ЕнТи“, които сега се изпитват и които биха могли да достигнат цел, летяща на 25 000 метра височина, предаде Франс прес. Една батарея от старата версия на системата САМП/Т вече беше изпратена на Украйна от Италия. Но новата версия се възприема като алтернатива на американските „Пейтриът“ и ще бъде пратена в Украйна за тестване на бойното поле там, посочва Франс прес.